Смях със сълзи

Хайде в тази тема да слагаме всичко, което ни е накарало да се смеем, ама зверски да се смеем

В един форум една потребителка разказва
Аз на младини съм скачала от автобуса в движение, че тъпанарът не спря на спирката, а само намали. Не се получи така елегантно, като по филмите, с претъркулване. Изпльосках се като круша от дърво, със съответните телесни последствия и срам.

И още
съвсем наскоро си бях купила кола, излизам от магазина, отключвам колата, слагам пазарската чанта в багажника и сядам на мястото до шофьора. А се сетих, че шофьора съм всъщност аз.


Още имаше съвсем малко мобифони. Бях си купила телефон за вкъщи. Симпатично зелено телефонче. С едни приятели се бяхме разлигавили и както седяхме в една кръчма си извадих домашния телефон на бара. Умряхме от смях, а как ни гледаха всички не мога да ти опиша!
[18]

Разхождаме се двамата с неосъществената ми любов. Аз си мисля за престоящия преглед при гинеколог, а той ми разказва как си взел последния изпит. Тъкмо обясняваше, че такъв номер врътнал на асистента и аз се изцепих "Шах с матката", а всъщност исках да кажа мат с пешката... Та въпросната любов направи две крачки, след което се спря и разбра какво съм казала..... [18]


Отивам в ZOO Магазин и търся храна за морското си свинче.
При което аз:-Имате ли храна за прасенца?
А човека -Ъ...за морски свинчета?!

Ей това ме разби :O

Аз в момента не се сещам за много мои щуротии, въпреки че съм сигурна, че не може да е имало.
Но една от тях е, че се возих из София на предния капак на кола, защото не ме пуснаха да вляза вътре. Ама и той луд, че подкара и си ме вози. През цялото време си мислех, че това са последните ми минути живот. Крещях да спре и да ме пусне да вляза иначе ще му счупя предното стъкло. Но той не го направи и аз ... му счупих стъклото с лакът. Тогава вече спря, излезе и ме преби. Беше ми гадже, а беше тръгнал на среща с друга. Аз обаче бях решила, че на среща няма да иде. За целта го омазах целия в кръв, която ручеше от носа ми, аз събирах в шепи и мажех по бялото му якенце. Със счупено стъкло и като заклано прасе просто нямаше шанс. Предотвратих срещата с цената на счупен нос и мозъчно сътресение. Но за съжаление само временно, защото другата седмица той все пак успя, този път с мое разрешение да се срещне с въпросната дама, която никога не беше виждал, Инет запознанство. Като се върна каза, че не си било заслужавало да си рискува стъклото на колата заради нея

Извинявам се,че ще разваля част от историята ти,но практически е адски трудно и почти невъзможно да се счупи ей така стъкло на кола...камо ли от момиче :rolleyes:

Това не са мои истории, взех ги от един форум. На мен ми се стори изумително и смешно.

Въпреки това забережката остава,историята ми звучи малко нереално.Но кой пък да знае
:rolleyes:

Eто тава клипче съм го снимал аз преди 3 може би 4 години.... Бяхме пили по 2-3 бири и се бяхме разлигавили. Снимано е с телефон, затова и качеството е отвратително, но е уловен момента. Съмнявам се на вас да ви е смешно колкото на нас, но все пак... Интересното идва по средата, звуците които главния герой издава са напълно автентичен (гарантирам за това) и са вследствие от жестоката болка, която изпитва

http://vbox7.com/play:ee8af347

Ей това ме побърка. Разплаках се от смях
https://www.youtube.com/watch?v=5X1VIyZe3Ws

Готин номер
http://www.vbox7.com/play:5a28137f

Няма такъв смях
https://www.youtube.com/watch?v=Iys86OcXPY8

https://www.youtube.com/watch?v=tN3iNxr2bhk&feature=fvw

Мили Графе,
Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-
лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-
зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-
ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-
чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-
бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-
я в ръка.
Твоя Анета.
(прочети през ред)